Вълната, шедьовър на Камий Клодел, съдържа интерскулптурни, интермузикални (Морето) и интерпиктурални (Маковете, Скалите на красивия остров) препратки към творчеството на Пруст, Моне и Дебюси.

Красотата на шедьовъра на Бернини се крие в хармоничното съчетание на изкуствата – от скулптурата в центъра на параклиса „Корнаро“ и архитектурата, в която е поставена творбата, до картината на тавана на църквата „Санта Мария Делла Витория“ в Рим. Красивата композиция (bel composto) на тази обстановка представлява трансцендентна сценография, нещо необичайно, което позволява на творбата да илюстрира възвишеното по чудесен начин чрез интерартистичност, интерскулптурност, интертеатралност и интерархитектурност.