Каталонската градина на Жорж Баден и Mишел Бютор, Галерия Берте-Етуарес – Galerie Berthet-Aittouarès, Париж, 2000 г.
Интерпиктуралност
В литературата
Идеята за интериорност, разгледана по-горе, е експлицитна:
“Рисувайки себе си за някой друг, аз съм нарисувал себе си в себе си с по-ясни цветове, отколкото са били моите в началото.” (II, 18)
[“Me peignant pour autruy je me suis peint en moy de couleurs plus nettes que n’estoyent les mienne premieres.” (II, 18, p.452)]
Празното пространство около картината, което се споменава, както и картината, върху която художникът не се е спрял, водят до неопределеност на портрета. Той остава на етап скица, която се променя като собственото същество на Монтен (поредицата от скици е безкрайна).
The Interartistic Phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018, p. 152
В живописта
В контекста на сравнението на изкуствата – paragone, през епохата на Ренесанса, Леонардо да Винчи казва следното:
Художникът трябва да вземе предвид десет съображения, за да доведе работата си до успешен край, а именно: светлина, тъмнина, цветове, обем, фигура, местоположение, разстояние, близост, движение и покой.
Скулпторът трябва да вземе предвид само обема, фигурата, местоположението, движението и покоя. Той не трябва да се притеснява за тъмнината и светлината, защото самата природа ги произвежда в неговите скулптури. Той не трябва да се тревожи и за цветовете. Разстоянието и близостта са без значение за него. Той използва линейна перспектива, а не цветна перспектива, въпреки вариациите в цветовете и остротата на контурите на фигурите при отдалечаване на окото.
Скулптурата е по-проста и изисква по-малко усилия от ума, отколкото живописта.
Леонардо да Винчи, „Трактат за живописта“, Codex Urbinas, 1495-1499 г.
Леонардо да Винчи, Света Анна, Дева Мария и Детето Исус си играе с
Агне, 168,4 × 130 см, 1503-1519, Музей на Лувъра, Париж.
В Les Mots dans la peinture (Думи в живописта) от 1969 г. Бютор се застъпва за думите в живописта, като преплита текста си с богата палитра от примери, представящи безбройните конфигурации от значения, които двете изкуства възпроизвеждат съвместно. Той открива пътя, премахвайки бариерата, която разделя живописта и литературата.
L’interpicturalité dans la sémiotique de l’art, Aracne editrice, Rome, 2019
ISBN: 978-8825521108, p.88
Превод на български
Каталонската градина на Жорж Баден и Mишел Бютор, Галерия Берте-Етуарес – Galerie Berthet-Aittouarès, Париж, 2000 г.
Вписването на текст в картината го прави семиотично пиктурален, самите думи се превръщат в пиктурални знаци. Най-великото сътворение в изкуството почива на творческата искра на Святия Дух, неговата благодат се излива в произведения от интерартистичен характер, при които има взаимодействие между изкуствата, а именно тези творби изразяват Божествената есенция. В картината си с библейски сюжет, пастор Мария Балова-Петрова пише стихове от Святото Писание, което я прави интерартистична и интерпиктурална.
Мария Балова-Петрова, Молитва, акрилни бои върху платно, София, 2023
Клод Моне, Маковете, 1873 г., маслени бои върху платно, 50Х65, Париж, Музей д’Орсе.
В живописта, литературата, музиката и киното
Всъщност се появява и друг образ, който се изразява чрез музиката, вдъхновена от мириса на глог. Тъй като се наслагват два образа, тук става дума за интерпиктуралност. Под въздействието на музиката – ефектът става интермузикален и в крайна сметка интерартистичен, тъй като е налице тройно взаимодействие – това на литературата чрез текста на Пруст, това на музиката, която той чува и следователно прави да се чувае, и това на картината, наложена върху тези два образа.
L’interpicturalité dans la sémiotique de l’art, Aracne editrice, Rome, 2019
ISBN: 978-8825521108, p. 23
Превод на български
В литературата
Текстът завършва с поанта, както в една картина, последна, по-силна линия, акцент, който художникът поставя, за да определи по-добре своята картина. Можем да си представим и диригентската палка, която се издига до кресчендо, което се изразява с глагола извиква. И разказвачът изрича Морето! Той сякаш ни кара да открием откровение чрез тази финална нота.
L’interpicturalité dans la sémiotique de l’art, Aracne editrice, Rome, 2019
ISBN: 978-8825521108, p. 25
Превод на български
В музиката
Морето, Клод Дебюси
L’interpicturalité dans la sémiotique de l’art, Aracne editrice, Rome, 2019
ISBN: 978-8825521108, p. 22-23
Клод Моне (1840-1926)
Скалите на красивия остров, дивото крайбрежие
1886 г., маслени бои върху платно, 1,059 × 867, Музей Орсе
В живописта
Картината напълно променя темата, цвета и тоналността си. Интерпретацията става косо, обратната страна на картината – знакът, който се превръща в означаващо, променя смисъла си. Такъв е случаят, когато той съзерцава мака, който се носи от вятъра, с черният му пояс, и превръща платното в морска картина.
L’interpicturalité dans la sémiotique de l’art, Aracne editrice, Rome, 2019
ISBN: 978-8825521108, p. 21
В литературата
Пшеничното поле в текста на Пруст също е ехо на Макове на Моне, друга картина. Благодарение на лентите с текст, които развиват сменящите се кадри, имате впечатлението, че се намирате на филмова лента. Това е интеркинематографично, ако си помислите за променящите се впечатления от импресионистичните картини в рамките на един ден, както в Катедралите в Руан на Моне.
L’interpicturalité dans la sémiotique de l’art, Aracne editrice, Rome, 2019
ISBN: 978-8825521108, p. 20