Статия за Василена Коларова-Пелрeн от Александър Евгениевич Махов, доктор по литература, професор, Руски държавен хуманитарен университет, научен сътрудник в Института за световна литература “А. М. Горки”, Институт за научна информация за обществените науки.

1. Александр Евгеньевич Махов, „2012. 03. 008. Коларова. В., Феномен интерхудожественново“, в Списание за социални и хуманитарни науки Социальные и гуманитарные науки. Отечественная и зарубежная литература. Сер. 7, Литературознание: реферат, Научно списание на тема: История на изкуството, Федерално държавно бюджетно учреждение за наука “Институт за научна информация по обществени науки на Руската академия на науките” ISSN 2219-8784, с. 56-61

https://cyberleninka.ru/article/n/2012-03-008-kolarova-v-fenomen-interhudozhestvennogo-kolarova-v-le-ph-nomene-interartistique-semiotica-berlin-walter-de-gruyter-2010-h-180-s/viewer

Статия от Александър Евгениевич Махов преведена на български:

“2012.03.008. КОЛАРОВА В. ИНТЕРАРТИСТИЧНИЯТ ФЕНОМЕН. KOLAROVA V. The interartistic phenomenon // Semiotica. – Berlin: Walter de Gruyter, 2010 г. – H. 180. – S. 19-45.], стp. 57 -61, март 2012

Василена Коларова (Висше училище за социални науки, Париж) разработва темата за взаимодействието на изкуствата във философски и семиотичен контекст, което определя статията ѝ като интермедиална. В. Коларова обаче въвежда свой собствен термин “интерартистичен”, за да обозначи областта, в която изкуствата се свързват помежду си, като подчертава принципната му разлика от познатия термин “интермедиен”: докато второто понятие обозначава (според Коларова) съвкупността от конкретни случаи на взаимно влияние на изкуствата (например трансформацията на елементи на музикалната форма в определено литературно произведение), първото обозначава нещо по-универсално и по-съществено, а именно феномена на изначалното родство на изкуствата, тяхната принципна отвореност едно към друго.

Интермедиалността, разбирана като практика на заимствания, влияния и въздействия, които се осъществяват между произведения на различни изкуства, се основава на интерартистичността – феноменът “близост, съществуваща между изкуствата” (с. 20). По този начин интерартистичността е категория от дълбинния план, изразяваща онтологията на естетическите обекти: всяко произведение на определен вид изкуство по своята същност съдържа семената на произведения на други изкуства; симфонията “дреме” в стихотворение, поетическият текст е скрит в картина. Всеки художествен текст – вербален и невербален – е потенциална точка на среща за всички изкуства. Междухудожествеността, разбирана като общ начин на съществуване на произведенията на изкуството, всъщност прави възможни специфични междинни отношения.

Обосноваването на тази идея в творчеството на В. Коларова е от чисто теоретичен (да не кажем метафизичен) характер: тя не се обръща към анализ на конкретни произведения на изкуството, а към интерпретация на литературни, семиотични, естетически и философски теории, които според нея изпреварват идеята за интерартистичност. Първата от тези теории е литературоведската концепция за интертекстуалността в различните ѝ варианти (сред изследователите, които развиват тази концепция, В. Коларова цитира не само Ю. Кръстева, предложила термина интертекстуалност, но и М. М. Бахтин, Ж. Женет, Р. Барт, Ф. Албрехт и Ж. Фонтаний).

Идеята на Кръстева за интертекстуалността (формулирана в края на 60-те години на ХХ в.), според В. Коларова, предполага две неизбежни следствия: първо, “поетичният език е диалогичен език” (с. 20); второ, в литературата, както и в изкуството изобщо, процесът на означаване е “динамичен”, тъй като “генерирането на значения продължава безкрайно”, а текстът е постоянно “в движение на реорганизация” (с. 21). Този непрекъснат процес на “реорганизация” на текста включва не само вербални елементи, но и визуални и музикални образи, свързани с текста, което означава, че всеки поетичен текст е “отворен” не само към сферата на другите текстове, но и към медийните сфери на другите изкуства.

Интертекстуалността в модела на Женет се оказва само един от петте вида транстекстуални отношения. В трудовете си от 90-те години на ХХ в. (“L’Œuvre de l’art: immanence et transcendance”, 1994;[ Произведението на изкуството: иманентност и трансцендентност], “L’Œuvre de l’art: la relation esthétique”, [Произведението на изкуството: естетическото отношение] 1997) Женет (в разбирането на В. Коларова) пренася идеята за самотрансцендентността на текста, за излизането му извън собствените му граници, върху изкуството изобщо, което дава възможност да се говори не само за транстекстуалност, но и за “трансартистичност, транспиктуралност, транмузикалност, трансархитектурност” и т.н. (с. 22-23). (p. 22-23).

Коментирайки разсъжденията на Женет, Коларова отбелязва, че способността на едно произведение да “надхвърля собствената си иманентност” (с. 24) предполага неговата динамичност: “едно произведение е винаги в движение”, което означава, че “не можеш да прочетеш една и съща книга два пъти” или “да видиш една и съща картина втори път”, защото с всяка нова интерпретация на произведението неговият смисъл се променя, развива се непрекъснато (с. 23)

За В. Коларова обаче е важно да се покаже, че едно произведение, надхвърляйки своята иманентност, е способно да надхвърли и своята медийна среда: един текст до известна степен е способен да се превърне в музика, една картина – в текст и т.н. Подход към подобно разбиране за еволюцията на едно произведение тя открива в “Критика на съждението” (1790) на И. Кант, чийто един от параграфите носи доста интермедиално заглавие: “За съчетаването на различните изящни изкуства в едно произведение” (§ 52).  Кант говори за такива съчетания (напр. поезия с музика в песен) като за частен случай, далеч не винаги с безспорен художествен смисъл; В. Коларова обаче придава на неговата “ценна идея” (с. 25) универсален смисъл, откривайки във въпросния параграф “хипотезата за неразривното свързване на изкуствата в едно произведение”. Кант, според нейната интерпретация, “изгражда триада от трите клона на изкуството – живопис, музика, литература”; същевременно във всяко произведение на едно от тези изкуства дремят отгласи от другите две и така всеки художествен текст е вътрешно триадичен (с. 26).

Защо В. Коларова се нуждае именно от триадата? Това става ясно в следващия раздел на нейната статия, който се занимава със семиотиката на Ч. С. Пърс и неговата триада на семиотичния знак, която се състои от Representamen (външната форма на знака), Interpretant (значението на знака) и Object (това, към което се отнася знакът). В областта на изкуството връзката между елементите на триадичния знак става изключително динамична: един и същ Representamen (например картина в нейната физическа реалност) може не само да получи различни значения в различните интерпретации, но и да се превърне в значение (Interpretant) за друго произведение на изкуството, което се позовава на тази картина (ако, например, друго произведение на изкуството я “цитира”).

Комбинацията от триадичния знак и Кантовата триада на изкуствата създава, според В. Коларова, концептуална конструкция, която дава възможност да се опишат интермедиалните отношения в цялата им динамика.

 Всяко произведение на изкуството може да бъде представено като семиотичен триадичен знак, чиито върхове, в зависимост от конкретния прочит и връзката с други произведения, могат да променят не само семиотичната си природа (например Representamen може да се окаже Interpretant, ако е споменат от друго произведение), но и медийното си съдържание: цветовете върху платното на В. Кандински могат да бъдат “чути” като звуци; буквите в стихотворение могат да бъдат “видени” като цветови тонове и т.н.  Картините на Кандински могат да бъдат “чути” като звуци; буквите в стихотворение могат да бъдат “видени” като цветови нюанси и т.н. (стр. 27-28). “Литературният текст, бидейки Репрезентамен на Обект от действителността, се превръща в Интерпретант по отношение на определен живописен образ, който от своя страна се превръща в Репрезентамен на даден литературен текст, става Интерпретант на определено музикално произведение и т.н.” (с. 32). В тази динамика на преосмисляне триадичният семиотичен знак придобива обемност – сякаш се превръща в пирамида.

Последната научна концепция, разгледана от В. Коларова като предшественик на доктрината за трансартистичното изследване, е неокантианската “философия на символичните форми” на Ернст Касирер. Според Касирер всички форми на духовна дейност са в по-голяма или по-малка степен символни творения – човекът в неговото разбиране е същество, което създава символи. Основните области на символното творчество са митът, езикът и изкуството; те са това, което Касирер нарича “символни форми”.

В концепцията на Касирер В. Коларова откроява два момента, които, струва й се, съответстват на нейната собствена теория: 1) човешката духовна дейност като цяло се отдалечава от реалността, за да “достигне до чисто символична форма”, освободена от миметичното начало (на нивото на чисто символичните форми, каквито са например абстрактните картини на Паул Клее, особено ясно се разкриват междинните връзки на изкуствата – цветовете и контурите, освободени от всякаква връзка с реалността, започват да “звучат” като музика и пр. ); 2) поредицата от символни форми, създадени от човека, по принцип не може да бъде завършена – тя потъва в безкрайност, оставайки отворена завинаги. и т.н.); Втората идея е особено важна за В. Коларова, тъй като обосновава безкрайността на семиотичния процес, в който е въвлечено едно произведение на изкуството: “едно произведение на изкуството винаги остава незавършено, дори когато е завършено; то винаги е отворено, защото запазва своята семиотична основа, която го прави достъпно за последващи интерпретации и творчески разширения…” (p. 37).

Така се оказва, че символът в изкуството не е нито завършен, нито изолиран, а “част от глобална трансцендентална структура”. Това откритие довежда В. Коларова до почти мистичния извод, че в “интерартистичната връзка” се разкрива “вечност”, напомняща вечността на Бога:

“Бог, чрез своята милосърдна любов, предава на художника дара да твори и по този начин да участва в развитието на универсалния дух.” (p. 42). Това е смисълът на изкуството като “неограничен семиозис”, чиято теория е разработена от В. Коларова от смесица от идеи на Кант, Касирер, Кръстева и Женет, като ги съчетава на базата на учението на Пърс за знака.”                                                             

2.  Kolarova, Vassilena, “The Interartistic Concept in Kandinsky’s Paintings The Image/Text problem” in Amsterdam International Electronic Journal for Cultural Narratology, autumn, N 4 2007, 

https://cf.humanities.uva.nl/narratology/issue/author/authors_cv42.html

Цитирано в:

             Глава от рецензия за книгата “Dematerialializing Verbal and Visual matter” в “The Aestetic Matter, Modernism, the Avant-Garde and Material Exchange”, Sarah Posman, Anne Reverseau, David Ayers, Sascha Bru, Benedikt Hjartarson, De Gruyter, 17 октомври 2013 г., цитирана на стр.95.

https://books.google.bg/books?id=4SPoBQAAQBAJ&pg=PA95&lpg=PA95&dq=vassilena+kolarova&source=bl&ots=XLIovfsjll&sig=ACfU3U0Q4hYgHt1DSzWlVy_aj5DGs-WPMQ&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiXpt_y3O_gAhUrwcQBHYPHBYs4ChDoATADegQIBxAB#v=onepage&q=vassilena%20kolarova&f=false

3. “Kolarova Vassilena, « The Interartistic Phenomenon as an Intermedial Structure in the Arts», Applied Semiotics, Sémiotique appliquée, 20, nᵒ 7, Sémiotique et Intermédialité, (February 2008), Toronto, Canada, 5-14”

Цитирано в:

                 Критична книга за интердисциплинарното изкуство и интерарт практиките: Сблъсък: (автор и редактор) Нанси Кътбърт (редактор), Джули Ласонд (редактор), Cambridge Scholars Publishing; издание без съкращения от 1 декември 2008 г., Избрана библиография, цитирана на стр. 348. [Collision: Interarts Practice and Research by David Cecchetto, (author and editor) Nancy Cuthbert (editor), Julie Lassonde (editor), Cambridge Scholars Publishing; Unabridged edition December 1, 2008, Selected bibliography, quoted on p. 348.]

https://books.google.bg/books?id=_pvzBgAAQBAJ&pg=PA348&lpg=PA348&dq=vassilena+kolarova&source=bl&ots=sbRnX6bNV0&sig=ACfU3U3_-7AGFrMAvNFH2zEYiIw7lb-K_w&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwidmK3qiv3gAhUwTxUIHSEGBwg4FBDoATACegQIAxAB#v=onepage&q=vassilena%20kolarova&f=false

4. „EE 3460 Kolarova Vassilena, L’Indicible chez Michel Butor, Applied Semiotics, no 17 (2006), nᵒ17, 64-75 [UM]”

Цитирано в:

                        French XX Bibliography 59, Critical and Bibliographical References for the Study of French Literature Since 1885 (Френска библиография XX 59, Критични и библиографски справки за изучаване на френската литература от 1885 г. насам), цитирана от William J. Thompson, на стр. 19 628

https://books.google.bg/books?id=-H2_BNvAKWkC&pg=PA19628&lpg=PA19628&dq=vassilena+kolarova&source=bl&ots=MNV1ewtWRn&sig=ACfU3U1Q7VTcGBuj1frsn-dtuZiibCvJVg&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwj08tqTj_3gAhX0tHEKHSkuBvc4HhDoATAFegQIBRAB#v=onepage&q=vassilena%20kolarova&f=false

5. Отзив на американската художничка Дебора Гейвел през 2016 г:

“Това изследване предполага да се нарече така явлението, предизвикващо духовната и физическата красота, която всеки, докоснал се до изкуството, е в състояние да почувства от момента, в който няколко компонента се съчетаят в едно цяло. -Коларова Василена”

“Думите “интерпиктуалност”, “интертекстуалност” и “интермедиалност” са нови за мен. Въпреки че концептуалният аспект на тези думи ми е станал втора природа; в нашето глобално съществуване ние непрекъснато правим кръстосани препратки в разговор и всеки път, когато търсим в световната мрежа.  Произхождащ от латинското intertexto, което означава преплитане при тъкане, терминът интертекстуалност е формулиран от Юлия Кръстева – която през 60-те години на миналия век пише за оформянето на смисъла в текста чрез използването на други текстове в единно цяло. Оформянето на смисъл или образ чрез наслояване на множество препратки е паралелно на моя процес, докато пиша това на компютъра си Mac в програма, наречена TextEdit.  Занимавам се с процеса на интертекстуалност, докато на работния ми плот са отворени няколко прозореца: определение на думата в Уикипедия; есе на Василена Коларова на тема “Интерартистичният феномен”.

http://www.deborahgavel.com/artist-statement/

6. Kolarova, Vassilena, « Le phénomène interartistique », in Semiotica, Journal of the International Association for Semiotic Studies / Revue de l’Association Internationale de Sémiotique, Mouton de Gruyter, n 180, Toronto, 2010, pp. 19-45, ISSN: 1613-3692, Le phénomène interartistique (degruyter.com)

Цитирано в:

Bercier, Ariane, Concert rock et théâtralité : Secret World Live de Peter Gabriel, Doctoral thesis 2011, Département de théâtre Faculté des arts Université d’Ottawa, Ottawa, Canada, 2016, ruor.uottava.ca inuottawa.ca, quoted on p. 134 [Bercier, Ariane, Concert rock et théâtralité : Secret World Live de Peter Gabriel, докторска дисертация от 2011 г., Департамент по театър, Факултет по изкуствата, Университет на Отава, Отава, Канада, 2016 г., ruor.uottava.ca inuottawa.ca, цитирана на стр. 134]

https://ruor.uottawa.ca/handle/10393/35539

7. Kolarova, Vassilena, « Le phénomène interartistique », in Semiotica, Journal of the International Association for Semiotic Studies / Revue de l’Association Internationale de Sémiotique, Mouton de Gruyter, n 180, Toronto, 2010, pp. 19-45, ISSN: 1613-3692, Le phénomène interartistique (degruyter.com)

„Or, cet aspect interartistique des arts de la scène, c’est-à-dire la relation qui existe entre les arts lorsque ceux-ci se côtoient dans la même œuvre2, ne reçoit pas autant d’attention qu’il le devrait. “Vassilena Kolarova, “Le phenomene interartistique”, Semiotica, n 180 2010, p. 19-45”

https://ruor.uottawa.ca/handle/10393/35539

Цитат от Ариан Берсие, преведен на български език:

 “И все пак този интерартистичен аспект на сценичните изкуства, т.е. връзката, която съществува между изкуствата, когато те се обединяват в едно и също произведение2 , не получава толкова внимание, колкото би трябвало. “Vassilena Kolarova, “Le phenomene interartistique”, Semiotica, n 180 2010, p. 19-45″.  

             Цитирано в:

Bercier, Ariane, Concert rock et théâtralité : Secret World Live de Peter Gabriel, Doctoral thesis 2011, Département de théâtre Faculté des arts Université d’Ottawa, Ottawa, Canada, 2016, ruor.uottava.ca inuottawa.ca, quoted on p. 1.

https://ruor.uottawa.ca/handle/10393/35539

8. Kolarova, Vassilena, « Le phénomène interartistique », in Semiotica, Journal of the International Association for Semiotic Studies / Revue de l’Association Internationale de Sémiotique, Mouton de Gruyter, n 180, Toronto, 2010, pp. 19-45, ISSN: 1613-3692, Le phénomène interartistique (degruyter.com)

“This process of association between those involved in the communication of dance as a language is a strong feature of that language, which reaffirms the unity of the triad Sign-Object-Interpretant (for more insight on how the triadic aspect of semiosis is present in artistic communication see Kolarova, 2010), which is a fundamental part of the study in a semiotics frame.,” Quoted on pp. 110-126

Цитат от Енрике Рошел, преведен на български език:

“Този процес на асоцииране между участниците в общуването на танца като език е силна характеристика на този език, която потвърждава единството на триадата Знак-Обект-Интерпретант (за повече информация относно това как триадичният аспект на семиозиса присъства в художествената комуникация виж Коларова, 2010), което е основна част от изследването в рамките на семиотиката.”, цит. по с. 110-126

                           Цитирано в:

              Rochelle, Henrique, “Rethinking Dance Theory Through Semiotics”,

              State    University of Campinas, published by Kalby studijos/ studies

              about languages n ᵒ 26/2015, CEEOL

                          https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=458079

9. Рецензия от френския писател Мишел Бютор

“Kolarova, Vassilena:

– Auteur d’une thèse de doctorat sur le phénomène interartistique (“Le phénomène interartistique dans le texte littéraire / Les Essais de Montaigne et La Modificationde Butor”) à la Nouvelle Université Bulgare de Sofia, Vassilena Kolarova a travaillé sur Le Jardin Catalan, livre d’artiste de Michel Butor et Georges Badin. Ses travaux ont notamment été présentés lors du Colloque international de Sozopole du 13 septembre 2006. A ce sujet on peut lire l’article “Le paradis de rêve … Le jardin catalan …” depuis le site de Georges Badin où l’on trouvera d’autres renseignements sur le travail de l’auteur sur Butor.
– “Sémantique des couleurs dans “La Modification” de Michel Butor”, Sledva, revue littéraire, Presses Universitaires de la NUB (Nouvelle Université Bulgare), n° 11, pp.20-30, avril 2005, publié en bulgare.
– “L’indicible sur l’Amérique ou le sublime des oeuvres ineffables”, Applied Semiotics / Sémiotique appliquée, Une Revue internationale de recherche littéraire sur Internet, n°17, juin 2006.”
– “Le chatoiement interartistique des lettres cyrilliques et des couleurs chez Butor et Badin“, intervention au colloque “L’univers Butor” de Belo Horizonte, 2011.

Рецензия от френския писател Мишел Бютор, преведена на български език

 „Kоларова, Василена :

– Автор на докторска дисертация за междухудожествения феномен (“Интерартистичният феномен в литературния текст / Опити на Монтен и “Изменение” на Бютор”) в Нов български университет в София, Василена Коларова работи върху “Каталонската градина”, артистична книга на Мишел Бютор и Жорж Баден. Работата ѝ беше представена на международната конференция в Созопол на 13 септември 2006 г. По тази тема можете да прочетете статията ” Раят на мечтите … Каталонската градина…” на уебсайта на Жорж Баден, където можете да научите повече за работата на автора върху Бютор.

– ” Семантика на цветовете в “Изменение” от Мишел Бутор”, Следва, литературно списание, Университетско издателство на НБУ (Нов български университет), № 11, стр.20-30, април 2005, публикувано на български език.

– ” The inexpressible on America or the sublime of ineffable works “, Applied Semiotics / Sémiotique appliquée, An International Journal of Literary Research on the Internet, n°17, June 2006. [“Неизразимото в Америка или възвишеността на неизразимите произведения”, Приложна семиотика / Sémiotique appliquée, Международно списание за литературни изследвания в интернет, № 17, юни 2006 г.]

– “Интерартистичното преливане на кирилски букви и цветовете при Бютор и Баден”, участие в конференцията “Вселената на Бутор” в Бело Оризонте, 2011 г.”

https://dictionnaire.butor.ch/butorweb-g.html#lettre%20k

10. Отзив на френския художник Жорж Баден

Textes de Vassilena Kolarova sur « Le Jardin Catalan »

Dans le cadre de sa thèse de doctorat sur le phénomène interartistique à la Nouvelle Université Bulgare à Sofia, Vassilena Kolarova (Василена Коларова) a travaillé sur « Le Jardin Catalan », livre d’artiste de Michel Butor et Georges Badin. Ses travaux ont notamment été présentés lors du Colloque international de Sozopole du 13 septembre 2006.

• « Le paradis de rève … Le Jardin Catalan … » Article de Vassilena Kolarova sur « Le Jardin Catalan » en français/ en anglais / en bulgare (images scannées de l’article : pages 1 2 3 4 5), transparents de la conférence
  
• « L’indiscible sur l’amérique ou le sublime des oeuvres ineffables » Articlede Vassilena Kolarova publié dans la revue Applied semiotics juin 2006
• Courte bio-bibliographiede Vassilena Kolarova février 3, 2007
• Review by the French painter Georges Badin translated in English

Отзив на френския художник Жорж Баден на български език

Текстове от Василена Коларова за “Каталонската градина”

• Като част от докторската си дисертация върху интерартистичния феномен в Нов български университет в София Василена Коларова (Василена Коларова) работи върху “Каталонската градина”, артистичната книга на Мишел Бютор и Жорж Баден. Нейната работа беше представена на международния симпозиум в Созопол на 13 септември 2006 г.
• “Раят на мечтите… Каталонската градина …” (на френски език) Статия на Василена Коларова за “Каталонската градина” на френски / английски / български език (сканирани изображения на статията: страници 1 2 3 4 5), слайдове от конференцията
• „Неизразимото в Америка или възвишеността на неизразимите творби“ Статия на Василена Коларова, публикувана в списание Applied semiotics juin 2006
• Кратка био-библиография на Василена Коларова

Публикувано: 3 февруари, 2007

http://www.georgesbadin.com/texts/textes-de-vassilena-kolarova

11. Kolarova, Vassilena, « La touche intermusicale de la peinture ‘La Nausée’ de Sartre », in Revue d’art et de littérature, musique, Numéro 37 – avril 2008, mensuel, Mazères – France

http://lechasseurabstrait.com/revue/spip.php?article1864

Цитирано от Nuraisyiya Nuraisyiya – Academia.edu, 2016

De l’engagement à l’absurde

…L’interférence et l’interaction entre les arts fait naître le phénomène interartistique qui fonctionne au niveau global du texte, de même qu’il influence le livre à venir que Roquentin écrira. (fiche tirée de l’article “La touche intermusicale de la peinture. La Nausée de Sartre de Vassilena Kolarova https://www.lechasseurabstrait.com/revue/spip.php?article1864

Цитирано от Nuraisyiya Nuraisyiya translated in English

От ангажираност към абсурда

…Взаимодействието между изкуствата поражда интерартистичния феномен, който действа на цялостното ниво на текста, както влияе и на бъдещата книга, която Рокентин ще напише. (от статията “La touche intermusicale de la peinture. Погнусата на Сартр” от Василена Коларова https://www.lechasseurabstrait.com/revue/spip.php?article1864

https://www.academia.edu/9728878/De_lengagement_%C3%A0_labsurde

12. Kolarova, Vassilena, “The Interartistic Concept in Kandinsky’s Paintings The Image/Text problem” in Amsterdam International Electronic Journal for Cultural Narratology, autumn, N 4 2007, http://cf.hum.uva.nl/narratology/a07_kolarova.htm

Цитирано в :

Моtа, Marcus, Saturday 30 March 2019, “In her article “The Interartistic

Concept in Kandinsky’s Paintings. The Image/Text problem.”
Vassilena Kolarova, Link: http://cf.hum.uva.nl/narratology/issue004_index.html

http://kandinsky2017.blogspot.com/2019/03/?m=1

13. Kolarova, Vassilena, The Interartistic phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018, p. 336 ISBN ‏: ‎978-3034333177

Цитирано в :

Persee – digital library, scientific journals in French, created by the French

Ministry of National Education.

Bibliography for Montaigne, Montaigne, Michel de (1533-1592), Documents

             (2269), Documents dans Sudoc.abes.fr  in Persée, CNRS, Université de Lyon,

              ENS, Ministère de l’Éducation Nationale,

                 ISSN 2104-3655 (Online), © 2005-2021 Persee – цифрова библиотека, научни списания на френски език, създадена от френското   

             [Министерството на националното образование.

             Библиография за Montaigne, Montaigne, Michel de (1533-1592), Documents

             (2269), Документи в Sudoc.abes.fr в Persée, CNRS, Université de Lyon,

              ENS, Ministère de l’Éducation Nationale,

                 ISSN 2104-3655 (Online), © 2005-2021 Montaigne, Michel de – Persée

https://www.persee.fr/authority/973520]           Montaigne, Michel de – Persée

https://www.persee.fr/authority/973520  

14. The Interartistic Phenomenon as an Intermedial Structure in the Arts, in Applied Semiotics, Sémiotique appliquée, Une revue internationale de recherche littéraire sur Internet, Numéro 20, Volume 7, Sémiotique et Intermédialité, février 2008, Toronto, Canada

http://www.chass.utoronto.ca/french/as-sa/ASSA-No20/Article2en.html

Цитирано в :

Bibliology & Iconotextuality, Interdisciplinary studies on the relationship between texts and images, Marina Garone Gravier y María Andrea Giovine Yáñez, editoras, Universidad Nacional, Autonóma de México, México, 2019, ISBN: 978-607-30-1422-9      

„Siguiendo el concepto de “intertextualidad” ampliamente trabajado por Julia Kristeva y Jean Genette, Kolarova Vassilena, en su artículo “The Interartistic Phenomenon”, plantea una metodología para el estudio de las relaciones interartísticas.“  Quoted on p. 76

Цитат от María Andrea Giovine Yáñez, преведен на български език :

[Терминът “интерартистичен феномен”: “Следвайки концепцията за “интертекстуалност”, широко разработена от Юлия Кръстева и Жерар Женет, Василена Коларова в статията си “Интерартистичният феномен” предлага методология за изследване на интерартистичните отношения”.] Цитат от María Andrea Giovine Yáñez in “Relaciones iconotextuales en la poesía” quoted on p. 76

                https://www.iib.unam.mx/files/iib/libros-electronicos/Bibliologia__e__iconotextualidad.pdf

15. The Interartistic Phenomenon as an Intermedial Structure in the Arts, inApplied Semiotics, Sémiotique appliquée, Une revue internationale de recherche littéraire sur Internet, Numéro 20, Volume 7, Sémiotique et Intermédialité, février 2008, Toronto, Canada

http://www.chass.utoronto.ca/french/as-sa/ASSA-No20/Article2en.html

Цитирано в :

Susana González Aktories from College of Modern Literature, Faculty of Philosophy and Literature National Autonomous University of Mexico (UNAM), Laboratory of Extended Literatures and Other Materialities in „Iconotextualidad e intermedialidad como coordenadas para el estudio de las materialidades literarias“, [Iconotextuality and intermediality as coordinates for the study of literary materialities.] Bibliology & Iconotextuality, Interdisciplinary studies on the relationship between texts and images, Marina Garone Gravier y María Andrea Giovine Yáñez, editoras, Universidad Nacional, Autonóma de México, México, 2019, ISBN: 978-607-30-1422-9:

„A propósito del concepto de “intertextualidad”, vale aquí referir a las reflexiones que sobre la relación entre artes plantearon en sus respectivos estudios introductorios Heinrich Plett, ed., en Intertextuality (Berlín y Nueva York: De Gruyter, 1991) y Peter Wagner, ed., en Icons-Texts-Iconotexts: Essays on Ekphrasis and Intermediality (Berlín y Nueva York: De Gruyter, 1996), y recientemente a los artículos de Vassilena Kolarova: “The Interartistic Phaenomenon as an Intermedial Structure in the Arts”, Applied Semiotics 7/Sémiotique Appliquée 7, núm. 20 (19 de febrero de 2008): 15-28, http://french.chass.utoronto.ca/as-sa/ ASSA-No20/Article2en.html, y “The Interartistic Phaenomenon”, en Form and Symmetry: Art and Science, Buenos Aires Congress 2007, ed. de Peter G. Marteinson y Pascal G. Michelucci (Buenos Aires: Sociedad de Estudios Morfológicos de la Argentina / isis- Symmetry Faculty of Architecture, Design and Urban Studies, 2007), 284-287, breve texto publicado en las memorias del congreso Form and Symmetry: Art and Science (Buenos Aires, 2007), que ofrece una metodología para el estudio de las relaciones interartísticas y“, Quoted on p 26.

Цитирано от Susana González Aktories, преведено на български език :

       [„Що се отнася до понятието “интертекстуалност”, тук си струва да се позовем на разсъжденията за връзката между изкуствата, направени в съответните уводни студии от Хайнрих Плет, изд. в “Интертекстуалност” (Берлин и Ню Йорк: De Gruyter, 1991) и Петер Вагнер, изд, в Icons-Texts-Iconotexts: Essays on Ekphrasis and Intermediality (Berlin and New York: De Gruyter, 1996), а напоследък и на статиите на Василена Коларова: “The Interartistic Phaenomenon as an Intermedial Structure in the Arts”, Applied Semiotics 7/Sémiotique Appliquée 7, no. 20 (February 2008). 20 (19 февруари 2008 г.): 15-28, http://french.chass.utoronto.ca/as-sa/ ASSA-No20/Article2en.html, и “The Interartistic Phaenomenon”, в: Form and Symmetry: Art and Science, Buenos Aires Congress 2007, изд. by Peter G. Marteinson and Pascal G. Michelucci (Buenos Aires: Sociedad de Estudios Morfológicos de la Argentina / isis- Symmetry Faculty of Architecture, Design and Urban Studies, 2007), 284-287, кратък текст, публикуван в сборника от конгреса Form and Symmetry: Art and Science (Buenos Aires, 2007), който предлага методология за изследване на интерартистичните отношения и”, „…“.]

16. The Interartistic Phenomenon as an Intermedial Structure in the Arts, inApplied Semiotics, Sémiotique appliquée, Une revue internationale de recherche littéraire sur Internet, Numéro 20, Volume 7, Sémiotique et Intermédialité, février 2008, Toronto, Canada

http://www.chass.utoronto.ca/french/as-sa/ASSA-No20/Article2en.html

Цитирано в :

Susana González Aktories, „Iconotextualidad e intermedialidad como coordenadas para el estudio de las materialidades literarias“, Bibliology & Iconotextuality, Interdisciplinary studies on the relationship between texts and images, Marina Garone Gravier y María Andrea Giovine Yáñez, editoras, Universidad Nacional, Autonóma de México, México, 2019, ISBN: 978-607-30-1422-9, „Kolarova, Vassilena. “The Interartistic Phaenomenon”. En Form and Symmetry: Art and Science, Buenos Aires Congress 2007, edition of Peter G. Marteinson y Pascal G. Michelucci, 284-287. Buenos Aires: Society for Morphological Studies of Argentina / isis- Symmetry Faculty of Architecture, Desing and Urban Studies, 2007. “ , Quoted on p. 39.

https://www.iib.unam.mx/files/iib/libros-electronicos/Bibliologia__e__iconotextualidad.pdf

17. Kolarova, Vassilena, « Le phénomène interartistique », in Semiotica, Journal of the International Association for Semiotic Studies / Revue de l’Association Internationale de Sémiotique, Mouton de Gruyter, n 180, Toronto, 2010, pp. 19-45, ISSN: 1613-3692, Le phénomène interartistique (degruyter.com)

Цитирано в :

Vocabulario crítico para los estudios intermediales hacia el estudios de las literaturas extendidas, Susana González Aktories, Roberto Cruz, Arzabal Marisol García Walls, Editors Facultad de Filosofia y Letras Universitad Nacional Autónoma de Mexico, First Edition October, 2021 D.R. © National Autonomous University of Mexico ISBN: 978-607-30-5139-2, https://ru.atheneadigital.filos.unam.mx/jspui/bitstream/FFYL_UNAM/5830/1/Vocabulario%20cri%CC%81tico%20para%20los%20estudios%20intermediales.pdf

Copyright (c), 2021

Цитирано в Susana González Aktories, Roberto Cruz, Arzabal Marisol García

Walls in “Intermedialidad”:

 „En este contexto, resulta también muy relevante la ampliación del enfoque bajo el que se estudiaba la relación entre artes, por ejemplo, en el trabajo de Vassilena Kolarova y lo que definió como el “fenómeno interartístico” (2010)“, quoted on р. 7.

            Цитирано в

18. Kolarova, V. “ Montaigne and the interartistic phenomenon”, Paris, EHESS, 2010, http://www.theses.fr/2010EHES0115.

Цитирано в:

Grafiati, Bibliography for Montaigne, Michel de Montaigne (1533-1592),

Literature and Theory of Literature, 1533-1592, Philosophy. Grafiati is an online

              bibliography manager designed to create references and lists of works cited. [Grafiati, Библиография за Montaigne, Michel de Montaigne (1533-1592),     Литература и теория на литературата, 1533-1592, Философия. Grafiati е онлайн  библиографски мениджър, предназначен за създаване на препратки и списъци с цитирани произведения.]

„В дисертацията са разгледани произведенията на Монтен, които формират корпуса на изследването – “Опити” и “Пътеписи”. Доказваме съществуването на интерартистичния феномен в историческия контекст на Ренесанса и развитието му през античната мисъл (Хораций-Ut pictura poesis, Филострат-екфразис), ренесансовата мисъл (Леонардо да Винчи и парагонът) и съвременната мисъл от теоретична гледна точка. Интерартистичният феномен изразява връзката между изкуствата на едно и също място и по едно и също време, по време на особеното естетическо възприемане на дадено произведение на изкуството. Целта на изследването е да се проучи творбата на Монтен като произведение на изкуството на първо място. Анализираме разновидностите на интерартистичния феномен във всичките му проявления при Монтен, като се има предвид художествената, артистична лексика, която той използва, за да опише творбата си. Откриваме еволюционната линия за изработване на интерартистичната концепция на творбата му, дължаща се на сближаването, което той прави между природата и изкуството, особено по време на пътуването си до Италия.

В дисертацията се разглеждат произведенията на Мишел дьо Монтен, като изследването е съсредоточено върху известните му “Опити” и “Дневник на пътешествията на Монтен”. Авторът на дисертацията манифестира съществуването на “интерартистичния феномен” в историческия контекст на Ренесанса и неговата еволюция от античната философия (Хораций -Ut pictura poesis, Филострат -ekphrasis) през ренесансовата мисъл (Paragone на Леонардо да Винчи (“Сравнение на изкуствата”)) до съвременните идеи, докато изследването е направено от теоретична гледна точка. “Интерартистичният феномен” изразява връзката, възникваща между изкуствата в момента на естетическото възприемане на дадено произведение на изкуството. Целта на изследването е да се проучи творбата на Монтен като произведение на изкуството на първо място. Разновидностите на “интерартистичния феномен”, които съществуват в творчеството на Монтен, се анализират в светлината на художествената, артистична лексика, която той използва, за да квалифицира своето произведение. Авторът на дисертационния труд обръща внимание на интерартистичната концепция в творчеството на Монтен, разкрита чрез сближаването на природата и изкуството, особено в дневника на пътуванията на Монтен.”

https://www.grafiati.com/en/literature-selections/montaigne/ Copyright (c), 2022.
All rights reserved.

19. Kolarova, Vassilena.,”The interartistic phenomenon as an intermedial structure in the arts”, From: Applied Semiotics/Semiotique appliqué(Issue 20), Publisher: University of Toronto Mississauga, Department of Language Studies, http://www.chass.utoronto.ca/french/as-sa/

Цитирано в:

                  Gale Academic is an online bibliographic manager designed to create   

                   reference and works cited lists, an online bookstore for the distribution of

 academic literature. [Gale Academic е онлайн библиографски мениджър, предназначен за създаване на   списъци с референции и цитирани произведения, онлайн книжарница за разпространение на  академична литература]

OneFile, link.gale.com/apps/doc/A181815505/AONE?u=anon~9f588924&sid=googleScholar&xid=8018d874. Accessed 15 June 2022. Gale Document Number: GALE|A181815505

“The interartistic phenomenon as an intermedial structure in the arts

From: Applied Semiotics/Semiotique appliquée (Issue 20)

Publisher: University of Toronto Mississauga, Department of Language Studies

Преглед на статията:

Ключови думи: Интертекстуалност – Юлия Кръстева, Михаил Бахтин, Жерар Женет, Ролан Барт и идеята на автора за интерартистичността; интермедиалност. Център за изследване на интермедиалността; интерарт–Флорент Албрехт; интерсемиотичност–Жак Фонтаний

*********

Преливане на нюанси между литература, живопис и музика

В това изследване на интерартистичния феномен ще проследим хронологично развитието на дефинициите, свързани с това понятие, и докато ги подреждаме, ще вземем предвид значението им за зараждането на тази интерартистична визия, свързана с емблематичната личност на Юлия Кръстева, чиято основна дефиниция е интертекстуалността. Ще се позовем и на трудовете на Жерар Женет и ще разгледаме въведеното от него определение за транстекстуалност, което той определя като литература от втора степен и което по съдържание е по-близко до понятието за интерартистичен феномен. Интертекстуалността се свързва с много широко течение на философската мисъл през целия ХХ век, с чудесни прецеденти, датиращи от древността.

Тази интелектуална мисъл е известна още с появата си през 70-те години на ХХ век и не се нуждае от подробно представяне в настоящото изследване, като се има предвид известността на “семиотичното приключение” (Барт). Нашето изследване е пряко засегнато от интертекстуалността и затова ще й отделим заслужено внимание. Интертекстуалността олицетворява практика, отворена във времето, подложена на постоянни промени, предизвикани от структурирането на текста, какъвто е изглеждал преди, като го допълва, за да постигне завършен вид в бъдеще.

Според Кръстева поетичният език е и език на диалога (диалогичен принцип – на интердискурсивност). Най-малката смислова единица варира от 0 до 2, т.е. съществува интервал, който позволява да се избяга от смисъла на текущия език и който дава по-голяма свобода на интерпретацията. Значението на означаващото е динамично. Генерирането на значение до безкрайност на параграмата може да се илюстрира с триъгълник, напомнящ този на Пърс. Триъгълникът може да се разглежда като триизмерен, тъй като е поливалентен в конотациите си във всяка точка. Това поражда значението, че линейността е невъзможна, генерира значението.

Ще се спрем на някои откъси от текста на Кръстева, пряко свързани с интерартистичния проблем, макар и на глобално ниво: Можем да открием връзката между двете означаващи: картина/текст или текст/картина, във всяка област, като интерпретираме литературния текст като художествен, в следния откъс: „… диалогични означаващи … Всяко повествование … съдържа тази диалогична диада …, която се превръща в диалогично отношение Означаващо/Означаемо, Означаващото и Означаемото са едното спрямо другото, всяко от тях на свой ред е Означаващо и Означаемо, но това е само игра на преобръщане на две Означаващи. Само чрез някои наративни структури този диалог, това двойно присъствие на знака, това двойно значение на писания текст се екстериоризират в самата организация на (поетическия) дискурс, на равнището на случване в (литературния) текст.“

Текстовата картина се визуализира все повече и повече, като се простира до безкрайност. Кръстева говори за картината на текста в момент на реорганизация; картината оживява от разбъркването на текстовете…“

https://go.gale.com/ps/i.do?id=GALE%7CA181815505&sid=googleScholar&v=2.1&it=r&linkaccess=abs&issn=17157374&p=AONE&sw=w&userGroupName=anon%7E9f588924

© 2022 Gale, part of Cengage Group

20. Интерартистичният феномен през „Опити“ на Монтен и „Мобиле“ на Бютор,„Каталонската градина“ на Бютор и Баден…, Пространство & форма, София, 2007, [Kolarova, Vasilena. Interartistichnii︠a︡t fenomen: Prez “Opiti” na Monten, “Mobile” na Bi︠u︡tor, “Katalonskata gradina” na Bi︠u︡tor i Baden… [s.l.]: Prostranstvo & forma, 2007.]

Цитирано в:

Grafiati, библиография за Монтен, Мишел дьо Монтен (1533-1592), Литература и теория на литературата, 1533-1592, Философия. Grafiati е онлайн библиографски мениджър, предназначен за създаване на препратки и списъци с цитирани произведения,

https://www.grafiati.com/en/literature-selections/montel-theorem/book/,

Copyright (c), 2022. 
All rights reserved.

21. The Interartistic phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018, ISBN‏: ‎978-3034333177

Цитирано в:

Grafiati, библиография за Монтен, Мишел дьо Монтен (1533-1592), Литература и теория на литературата, 1533-1592, Философия. Grafiati е онлайн библиографски мениджър, предназначен за създаване на препратки и списъци на цитирани произведения,  

https://www.grafiati.com/en/ Copyright (c), 2022.
              All rights reserved.

22. Le phénomène interartistique, in Semiotica, Journal of the International Association for Semiotic Studies / Revue de l’Association Internationale de Sémiotique, Mouton de Gruyter, Toronto, 2010, 19-45, ISSN: 1613-3692

https://www.degruyter.com/journal/key/semi/2010/180/html

http://dx.doi.org/10.1515/semi.2010.029,

Цитирано в:

Grafiati, библиография за Монтен, Мишел дьо Монтен (1533-1592), Литература и теория на литературата, 1533-1592, Философия. Grafiati е онлайн библиографски мениджър, предназначен за създаване на препратки и списъци на цитирани произведения,  

https://www.grafiati.com/en/ Copyright (c), 2022.
All rights reserved.

23. Отзив от италианското издателство Аракне едитриче [Aracne editrice]:

“Василена Коларова е доктор по литература. Нейната докторска дисертация, наречена “Интерартистичният феномен през “Опити” на Монтен”, въвежда понятието “интерартистичен феномен”, защитена в центъра по “Изкуства и езици”, на Висшето Училище по Социални Науки, EHESS в Париж през 2010 г. Нейната концепция за интерартистичния феномен се различава от интертекстуалността, тъй като засяга само изкуствата, и от интерартистичността, защото интерартистичният феномен обяснява от теоретична гледна точка фундаменталните отношения между изкуствата във всяка художествена област по интерартистичен начин. Авторката е публикувала в Париж, Алби, София, Торонто, Амстердам, Буенос Айрес и др, Applied Semiotics, Sémiotique appliquée, Une revue internationale de recherche littéraire sur Internet, Numéro 17, Volume 7, Sémiotique, religion et idéologie, « L’indicible chez Michel Butor , L’indicible sur l’Amérique ou le sublime des œuvres ineffables », juin 2006, Toronto, Canada ; Passage d’encres, N 27, “ Le Paradis de rêve…Le Jardin Catalan…  », Paris, février 2007 ; Amsterdam International Electronic Journal for Cultural Narratology: The Interartistic Concept in Kandinsky’s Paintings. The Image/Text problem, autumn, N 4 2007 ; La touche intermusicale de la peinture La nausée de Sartre, Revue d’art et de littérature, musique, Numéro 37 – avril 2008, mensuel, Mazères – France ; Revue Semiotica, Le phénomène interartistique, Journal of the International Association for Semiotic Studies / Revue de l’Association Internationale de Sémiotique, Mouton de Gruyter, Toronto, 2010 ; “Le chatoiement interartistique des lettres cyrilliques et des couleurs chez Butor et Badin”, intervention au colloque “L’univers Butor” de Belo Horizonte, 2011 ; Syllabus article, Volume 3 (1) 2012, Les figures de style interartistiques à travers les Essais de Montaigne, Université de Yaoundé, Cameroun.”

https://www.aracne-editrice.it/index.php/autori.html?auth-id=250930

24. L’indicible chez Michel Butor, « L’indicible sur l’Amérique ou le sublime des œuvres ineffables », in Applied Semiotics, Sémiotique appliquée, Une revue internationale de recherche littéraire sur Internet, Numéro 17, Volume 7, Sémiotique, religion et idéologie, juin 2006, Toronto, Canada, ISSN 1715-7374

Quoted in :

Catherine Jill Annabel, ‘Perdu dans ces filaments’ : Labyrinths and Intertextuality in Michel Butor and WD Sebald, A thesis submitted in partial fulfillment of the requirements for the degree of Doctor of Philosophy, The University of Sheffield, United Kingdom, Faculty of Arts and Humanities, School of Languages and Cultures, 30 September 2021.

Цитирана от Catherine Jill Annabel:

Kolarova, Vassilena, ‘L’Indicible sur l’Amérique ou le sublime des œuvres

Ineffables’, Applied Semiotics (2006), [accessed 25 August 2021],

University of Toronto. Department of French Studies- ISSN 1715-7374, quoted

on p.  241

https://etheses.whiterose.ac.uk/30956/1/Annabel%2C%20Catherine%20130127477%20final.pdf

25. Kolarova, Vassilena, “The Interartistic Concept in Kandinsky’s Paintings The Image/Text problem” in Amsterdam International Electronic Journal for Cultural Narratology, autumn, N 4 2007, http://cf.hum.uva.nl/narratology/a07_kolarova.htm

Цитирана в:

Mota, Marcus, Entre Música e Pintura, Kandinsky e Composição Multissensorial, Editora Universidade de Brasilia, Brasilia , 2021, ISBN 978-65-5846-015-2, quoted in Referêrencias, on p. 214

• KOLAROVA, Vassilena. The Interartistic Concept in Kandinsky’s Paintings: The Image/Text problem. Amsterdam International Eletronic Journal for Cultural Narratology, n. 4, 2007. Disponível em: http://cf.hum.uva.nl/narratology/a07_kolarova.htm. Acesso em: 26 jun. 2019.

https://livros.unb.br/index.php/portal/catalog/download/93/83/360-1?inline=1, https://livros.unb.br/index.php/portal/catalog/book/93

26. The Interartistic Phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018

Цитирана в:

Kolarova, Vassilena, The Interartistic Phenomenon, Through

Montaigne’s Essays. New York, Frankfurt: Peter Lang, 2016; 336 p.

Quoted by Henk bij de Weg in Montaigne Bibliography

Montaigne Bibliography (bijdeweg.nl), © 2022 Henk bij de Weg’s website

27. The Interartistic Phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018

Цитирана в:

„Las relaciones interartísticas han existido siempre a lo largo de la historia del arte. Sin embargo, fue en los años ochenta del siglo pasado cuando los términos “interartisti-cidad” e “interartístico” comenzaron a usarse de manera más contundente, gracias, por ejemplo, a los trabajos de Vassilena Kolarova. “

Цитирана от María Andrea Giovine Yañez на български език:

“Интерартистичните отношения винаги са съществували в историята на изкуството. Но едва през 80-те години на ХХ век термините “интерартистичност” и “интерартистични” започват да се използват по-силно, благодарение например на работата на Василена Коларова. “, 2021, ISSN 1132-0265.

            María Andrea Giovine Yañez, Instituto de Investigaciones Bibliográficas,  

           Universidad Nacional Autónoma de México, Estudios Literarios, “El giro

            Iconotextual en las Letras mexicanas recientes (1960-2020). Apuntes para una

 Historiografía”, in Philologia Hispalensis 35/2 (2021) 111-127, ISSN 1132-0265 quoted on p.112.

              https://revistascientificas.us.es/index.php/PH/article/view/14317/17527

28. Библиографски справки, Kolarova, Vassilena, The Interartistic Phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018

Цитирана в:

María Andrea Giovine Yañez, Instituto de Investigaciones Bibliográficas, Universidad Nacional Autónoma de México, Estudios Literarios, “El giro iconotextual en las Letras mexicanas recientes (1960-2020). Apuntes para una Historiografía”, in Philologia Hispalensis 35/2 (2021) 111-127, ISSN 1132-0265, quoted in Bibliographical references on p. 126

https://revistascientificas.us.es/index.php/PH/article/view/14317/17527

29. Kolarova, Vassilena, The Interartistic Phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018

Цитирана в:

        María Andrea Giovine Yañez, Instituto de Investigaciones Bibliográficas, Universidad Nacional Autónoma de México, Estudios Literarios, “El giro iconotextual en las Letras mexicanas recientes (1960-2020). Apuntes para una Historiografía”, in Philologia Hispalensis 35/2 (2021) 111-127, ISSN 1132-0265, quoted in Bibliographical references on p. 126

             https://revistascientificas.us.es/index.php/PH/article/view/14317/17527

30. Kolarova, Vassilena, The Interartistic Phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018
Kolarova, Vassilena. The Interartistic Phenomenon: Through 
Montaigne’s Essays. Nature, Science and the Arts 17. Lausanne: Peter Lang

Verlag, 2018. https://doi.org/10.3726/b13186.

Цитирана в:

           HyperEssays, Bibliography on the Essays of Michel de Montaigne,

This bibliography is an evolving record of Montaigne-related scholarship, 2023

https://hyperessays.net/bibliography-montaigne-essays/

31. Le phénomène interartistique, in Semiotica, Journal of the International Association for Semiotic Studies / Revue de l’Association Internationale de Sémiotique, Mouton de Gruyter, Toronto, 2010, pp. 19-45, ISSN: 1613-3692

https://www.degruyter.com/journal/key/semi/2010/180/html

http://dx.doi.org/10.1515/semi.2010.029,

Kolarova, Vassilena. 2010. “Le phénomène interartistique”. Semiotica 2010 (180): 19–45. https://doi.org/10.1515/semi.2010.029.

Quoted in:

             Susana González Aktories, Roberto Cruz Arzabal, Marisol García Walls,

            “Intermedialidad”, Literatura y artes, Intermedialidad, Arte y cultura,

              Universidad, Nacional Autónoma de México. Facultad de Filosofía y Letras,

Referencias citadas, 2021

ISBN 978-607 30-51 39-2,

http://intermedialidad.filos.unam.mx/intermedialidad.html

Copyright © 2022 UNAM | Intermedialidad | 2023 Todos los derechos

reservados | Diseño  TripleG