Намереното време
Скални минерали
Персонажът е разпръснат като текст в цитираните и пастиширани текстове в романа. Тази идея идва от транстекстуалността в самото име, което е значимо. В шахмата “топ” и “рокада” означават симетрична смяна на топовете. Ударът символизира духовната еволюция на Рокентин. Търсенето на етимологията на името разкрива еквивалентност между rocantin и Roquentin, т.е. съществителните roc и roche, rock, скала. Физически скалата, като неопределена форма, се отнася към структурата на текста. Ако приемем, че Roquentin е текст, той носи тази неопределеност в себе си, както и самият текст, който няма твърда форма. Текстът е минерал, който не е намерил своята форма, наподобяващ камък, отделен по естествен път от скала, останал нешлифован и непокътнат. Но той напомня и за жанровата неопределеност на смесения роман – художествена литература и философия.
- « La touche intermusicale de la peinture ‘La Nausée’ de Sartre », in Revue d’art et de littérature, musique, Numéro 37 – avril 2008, mensuel, Mazères – France
http://lechasseurabstrait.com/revue/spip.php?article1864 [“Интермузикалната нишка в картината на ‘Погнусата’ от Сатр”], in Journal of art and literature, music,
Number 37 – April 2008, monthly journal, Mazères – France
Вж също:
„Литературната текстуалност – основен артистичен елемент в Погнусата на Сартр“, април 2005, TOM X EFSS, 2004, 10 Ранноесенна школа по семиотика, Култура и текст, с. 235-244 [Literary textuality – the main artistic element in Sartre’s Nausea, April 2005; presented at the session of the 10 Early Fall School of Semiotics, published in Culture and Text, vol. X EFSS, 2004 p. 235-244]
Меланхолия
Гравюрата “Меланхолия” се оказва много важен елемент в творчеството на Сартр. Основното решение на писателя е литературният текст да носи неговото име. Gallimard предлага настоящото заглавие. По-специално, именно Историята на Мишле от XVI век, която Ани чете и препрочита неслучайно, “с необикновена любов” и с впечатлението, че е преживяла чудо, тайно крие описанието на гравюрата на Дюрер. Това е ключова книга, не само, защото е настолна книга на нощното шкафче на Сартр. Нейното присъствие има транстекстуална и трансартистична функция. Дори екзистенциалната трагедия като тематична интерпретация да е сходна с меланхолията на живописта, ние схващаме интерартистичния феномен, който играе първостепенна и колосална роля, илюстрирайки взаимопроникването на изкуствата.
Албрехт Дюрер
Автопортрет в кожено палто/Автопортрет в мантия с кожени яки
Маслени бои върху варосано пано, 67, 1х48, 7 см, Alte Pinakothek, Мюнхен
- 9то издание на Международния колоквиум по семиотика „Свети Кирик и Юлита„, 2003 на кръглата маса организирана от Лора Шумкова, гост Хари Вейво, Хелзинкски университет, изнесен доклад, „Литературната текстуалност – основен артистичен елемент в Погнусата на Сартр“, [9th edition of the International Colloquium of Semiotics of Autumn “Saints Cyrique et Julita”, 2003 at the round table organized by Laura Shumkova, special guest Harri Veivo (University of Helsinki), “Literary textuality – the main artistic element in Sartre’s Nausea”.]
- 9th World Congress of IASS/AIS, June 11-17, 2007 at the University of Helsinki and at International Semiotics Institute at Imatra, “Interpictoriality and intermusicality in the interartistic text of Nausea”, Helsinki, 2007
- “Interpictoriality and intermusicality in the interartistic text of Nausea”, in Communication: Understanding/Misunderstanding, Vol. I, A-J, pp. 743-751, Printed by Greif, Tartu, 2009, ISBN 978-952-5431-22-3
https://iass-ais.org/proceedings2007/Semio2007Proceedings.pdf
Жив плет от шипка
Клод Моне, “Водни лилии”, Музей в Оранжерията, 1915-1926 г.
Разказвачът представя промяната на цветовете под въздействието на светлината, като в импресионистична картина, и дори външния вид на глогините, като подчертава по-тъмните или по-бледите нюанси. : ” И тези цветя бяха избрали един от онези нюанси на нещо ядливо или на нежно украшение на тоалет за голям празник, които, тъй като им представят причината за своето превъзходство, са тези, които изглеждат най-очевидно красиви за децата и поради това винаги запазват за тях нещо по-живо и по-естествено от другите нюанси, дори когато са разбрали, че не обещават нищо на тяхната алчност и не са били избрани от шивачката. И, разбира се, веднага усетих, както и при белите трънки, но с по-голямо чувство на удивление, че това не е изкуствена, създадена от човека хитрост, която изразява празничния замисъл на цветята, а че природата спонтанно го е изразила с наивността на селски магазинер, работещ за хранилище, като е претоварила храста с тези розички с прекалено нежен тон и провинциален помпадур. В горната част на клоните, подобно на много малки розови храсти със саксии, скрити в дантелени хартии, чиито тънки светлинки блестяха на олтара по време на големите празници, хиляди малки пъпки с по-блед оттенък, които при отварянето си разкриваха, сякаш на дъното на розова мраморна чаша, с кървавочервени вени, и издаваха, дори повече от цветовете, особената, неотразима същност на трънката, която, където и да поникне, където и да цъфне, можеше да го направи само в розово.” (Proust, Marcel, Swann‘s Way, Combray, Gallimard, Paris, 1989, p.188). Това се превръща в импресионистичен пейзаж с червени акценти и великолепна поанта, която завършва картината в розово и подчертава великолепието на интерартистичната визия, особено на интерпиктуралната визия.
- Текст, представен на 18-та международна конференция “Език, личност и общество”, Варна, 2018 г., “Глогът на Пруст”, [Text presented to the 18th International conference, Language, Individual & Society, Varna, 2018, „Proust’s Hawthorn Hedge”,]
https://www.scientific-publications.net/en/article/1001767/
- Proust’s Hawthorn Hedge”, in Language, Individual & Society, Volume 12, 2018, pp. 60-68