
Интеркинематографичност
В литературата
Екфразисът обединява виждането, показвайки се като в кадър на филмова лента (търкаляне, движение с поглед). Тя превежда по-добре ефекта на реалното, чрез интеркинематографично движение, вечността и кръговия цикъл на живота. Синьото на небето и жълтото на земята разменят своите нюанси и ги разпръскват върху разширяващия се кадър, разтваряйки цветовете до пространствено-времеви граници.
The Interartistic Phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018, p. 106
В киното
Теофил Готие написва и публикува романа “Капитан Фракас” през 1863 г, когато вече е добре известен. Това е роман, който допринася за славата му, тъй като по времето, когато е написан, той все още е признат и ценен. В началото той прави пастиш на Комичен роман на Скарон, в който участва и трупа от актьори, разкривайки съществуването на интерартистичния феномен в самия роман, както и на интерпиктуралноста. Макар да се вдъхновява от своя предшественик, той е не по-малко оригинален заради това. Емблематично за творчеството на Теофил Готие е, че това е “de cape et d’épée”, [“роман с наметало и кинжал”]. Барон дьо Сигоняк се впуска в рицарски приключения. Авторът заимства сюжетните обрати и напрежението от комедия дел арте.
Писането на Теофил Готие напомня за скъпоценния език на литературата. Талантът му обаче се разгръща в няколко посоки. Една от най-новите адаптации на “Капитан Фракаш” в комикси е публикувана в три тома, последният от които през 2010 г. В него участват трима художници: М. Мариол е автор на текста, К. Дуарт – на рисунките, а Ф. Гамбоа – на цветовете. Каквито и да са адаптациите, те отразяват богатството на преплитащите се жанрове на романа, както и плътността на поетичния порив, с който е създаден. Художествените полета се срещат, за да зашеметят читателя или зрителя на едноименния филм с участието на Женевиев Град и Жан Маре, Филип Ноаре, Луи дьо Фюнес, създаден през 1960 г. Той е проява на интеркинематографията в киното. Намесата на изкуствата се засилва, ако си спомним за пиесата на Корней Комическа илюзия, [L’Illusion comique], която актьорите изпълняват. От друга страна, пиесата е толкова очевидна във филма, колкото и в книгата. Това е произведение в произведението, театър в книгата и театър във филма, като книгата е превърната във филм. Това е една интерартистична mise en abyme. В резултат на това това е трансарртистична творба, която преминава от литература към театър, от театър към филм, от филм към комикс. Тя е едновременно интертеатрална и интермузикална.
Theophile Gauthier, Le Capitaine Fracasse, Charpentier, Paris, 1863