Когато Монтен цитира стихове на Вергилий или Хораций (в разглежданите случаи), поезията се проявява като интертекстуален елемент, противоположен на текста, а също и като интерартистичен феномен (поради класическия си произход – рецитиране на стихове като песен, съпроводена от музикален инструмент – лира); интерартистичната триада се формулира така – литература – живопис – музика. Многобройни отношения наблюдаваме в есето “За приятелството”, където има конфронтация на текстове – този на Монтен (“измислена картина”) и цитата от Хораций, които придават интертекстуалност, но също и в интерартистичното (на практика интерпиктурално) явление заради текста на Монтен, последван от цитата – картина:

It is the body of a beautiful woman, finished off by a fish’s tail

(Horace, Ars poetica, 4; I, 28, p.183)

А текстът, който предхожда цитата, съдържа в себе си и картина, последвана от картината-цитат (интерпиктурална функция). Но картината на текста на Монтен, намираща се срещу същия цитат-текст, дава интерартистичната функция. Точно тук са разновидностите:

литература/картина

картина/литература

Това е картина в текста/текст в картината.

The Interartistic Phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018, ISBN‏: ‎ 978-3034333177, p.160

“Великият и славен шедьовър на човека е да живее с цел”

                                                                              Мишел дьо Монтен