Музика и живопис

Кандински е опиянен от емоционалната сила на музиката. Музиката се изразява чрез звук във времето, като позволява на слушателя да даде воля на въображението си. Само абстрактната живопис е способна на такова внушение. Изобразяването на видимия свят не може да предаде самото чувство. Музиката отговаря най-пряко на повика на “вътрешния звук”. Стремежът да се доближи живописта до чистотата на музиката вероятно се изразява и в търсенето на “темпорално” възприемане на живописта.

Composition VII, 1913

Oil paint/plate,

200 x 300 cm (6′ 6 3/4″ x 9′ 11 1/8″);

Tretyakov Gallery, Moscow

• L’interpicturalité dans la sémiotique de l’art, Aracne editrice, Rome, 2019

ISBN‏: ‎ 978-8825521108, p. 115-116

• Текст, представен на сесията на Годишния Централно-Югоизточен семинар по семиотика в Нов български университет в София, представяне на текста “Интерсемиотичната звучност на теорията и рисунките на Кандински”, април 2003 г.

Пластичният език

Вместо това търсим абстрактно “съдържание”, което променя вида си в зависимост от специфичната гледна точка на зрителя. Според Гьоран Сонесон в “Бележки върху макиата на Кандински, проблемът за пластичния език”, http://www.arthist.lu.se/kultsem/sonesson/, който установява автономността на пластичния език, той е богат на смисъл, защото добавя нещо към иконичния език. Това е идея, която той развива в книгата си “Pictorial concepts”, Chartwell-Brat Publishing & Training Ltd, психологическа методология, 1989 г. Пластичният език е способен на множество трансформации в двете посоки – форма-съдържание и съдържание-форма. Сонесон смята, че пластичният знак изразява смисъл, дори ако по своята същност е израз на форма. Ако се проявява в множество образи, както е при Кандински, пластичният знак може да придобие характер на съдържание. Това е въпрос на лична интерпретация. В живописта, както и в другите изкуства, не можем да знаем каква ще бъде истинската художествена реалност, когато две интертекстуални съдържания се срещнат и могат да се отнасят до един и същ обект, (Wildgen, Wolfgang, “Cross-cultural dynamics of picture and text”, Contribution to the round table organised by Martina Plümacher à Lyon 2004.doc). Всичко зависи от нашето тълкуване. То може да бъде литературно (образно) или живописно (абстрактно) и следователно интерартистично или също така интерпиктурално. Пластичният знак ще се повтори в две или повече картини, а за интерпиктуралност говорим, когато две или повече картини са съпоставени.

Composition IX, 1936

Oil painting/canvas,

113.5 x 195 cm (44 5/8 x 76 3/4)

National Museum of Modern Art,

Centre Georges Pompidou, Paris

• Text presented to the 75^th ACFAS Congress, Trois-Rivières University, in cooperation with Students Forum of the Interdisciplinary Research Centre, edition 2007, 7 May 2007, “Seeing the Text, Reading the Image: the Intermediality in Work/« Voir le texte, lire l’image : de l’intermédialité à l’œuvre”, Exploring the Interartistic Boundaries/Explorer les frontières interartistiques, “Kandinsky’s Interpictorial Compositions/ ”Les Compositions interpicturales de Kandinsky”, New Bulgarian University, Canada

https://www.ledevoir.com/societe/science/142185/75e-congres-de-l-acfas-l-excellence-pour-une-region

Интерференция между текст и изображение

Интерференцията текст-изображение може да се изследва от гледна точка на чисто умственото възприятие, тъй като Пърс описва мислите като знаци. Интерпретирайки концепцията на Пърс за абстрактното изкуство, Ньот противопоставя неговата теория за иконичността, по-специално тази за чистата икона (знак, който е неотделим от своя обект до степен да стане нереален), на тази за хипоикона (подобен знак).  Той привежда като примери картини на Малевич. В този смисъл една картина на Кандински може да бъде интерпретирана по множество начини и се разгръща в цяло съзвездие от психични възприятия, реални или въображаеми – това е интерпиктуралността в живописта, в зависимост от начина на интерпретиране. Ето защо Ньот стига до заключението, че абстрактните картини са сложни знаци.

Composition IV, 1911

Oil paint/plate,

159.5 x 250.5 cm (62 7/8 x 98 5/8)

Art Collection North Rhine-Westphalia, Düsseldorf

• The Interartistic Concept in Kandinsky’s Paintings The Image/Text problem in Amsterdam International Electronic Journal for Cultural Narratology, autumn, N 4 2007, https://cf.humanities.uva.nl/narratology/a07_kolarova.htm

Откровението

Ако светът е книга, той може да бъде и картина. Микрокосмосът на Сътворението и съзидателната сила на изкуството се появяват в картината, която дава откровението на художника, изобретил абстрактната живопис през 1908 г. в Мюнхен: “Беше здрач. Връщах се вкъщи с кутията с бои след етюди, все още потънал в мечтите си и изгубен в мислите си за току-що завършената работа, когато изведнъж видях картина с неизразима красота, изпълнена с необикновен вътрешен заряд. За момент останах безразличен, после се насочих към тази странна картина, в която виждах само форми и цветове и чийто сюжет беше неразбираем. Изведнъж открих загадката: това беше една от моите картини, окачена на стената с главата надолу. На следващия ден, на дневна светлина, се опитах да изпитам същото усещане пред картината от предишния ден. Но успях само наполовина. Дори и обърната, можех да разпозная обектите, но липсваше фината светлина на залеза. Тогава осъзнах, че предметът е вреден за картините ми.” Кандински, Василий, “Поглед назад към миналото”; превод Ж.-П. Буйон, Editions Hermann, 1974 г., стр. 169, цитиран от Ален Бонфан, “Абстрактно изкуство”, PUF, Париж, 1994 г.

Идеята за абстракция постепенно узрява в духовния свят на Кандински. Живописта му преминава през много етапи, като се движи между абстрактното и фигуративното, преди и след създаването на първата му абстрактна картина през 1910 г. Времето на създаването ѝ все още е спорно. Кандински твърди, че е нарисувал първата си абстрактна картина през 1911 г. Дали това е така, защото през 1910 г. тя е била акварел – второстепенен жанр, а не маслена картина, както през 1911 г.?

• «The revelation», L’interpicturalité dans la sémiotique de l’art, Aracne editrice, Rome, 2019, ISBN‏: ‎978-8825521108, p. 108, p. 113

Композициите

“Композициите” са израз на вътрешни състояния. Те са създадени бавно и старателно между 1910 и 1936 г. Те отразяват кулминационния момент в пресъздаването на чистата абстрактна живопис. Целта на Кандински е била да установи духовно общуване между зрителя и художника чрез чисти форми. Формите са плод на духовното, което той смята за най-важния аспект на всяко произведение на изкуството. Терминът “композиция” е в интерартистична връзка и с термина “музика” и “архитектура”, както предполага Желева-Мартинс Добрина, “Тектониката като теория на формата и формообразуването”, Академично издателство “Проф. д-р Марин Дринов”, София, 2000, с. 37.  Композицията в най-широк смисъл има изключително интерартистично значение за изкуствата и науките като цяло. Ееро Тарасти анализира движението на образите в музиката на Композиция VIII, изследвана в критическия труд “Музика и визуални изкуства, образи и разходки – пърсиански екскурс в семиозиса на Мусоргски”, стр. 215-стр. 215 et aussi X ” Към съвременната сцена ” 10.1 Импресионизмът на Дебюси в Прелюда “…La terrasse des audiences du clair de lune “, стр.267 в ” A Theory of musical semiotics “, Indiana University Press, Bloomington and Indianapolis, USA, 1994.

Composition VIII, 1923

Oil paint/plate,

140 x 200,1 cm

Solomon R. Guggenheim,

New York

В живописта се проявява интермузикална и интерпиктурална интерференция.

• « Interférences musicales et interpicturales », inL’interpicturalité dans la sémiotique de l’art, Aracne editrice, Rome, 2019, ISBN‏: ‎ 978-8825521108, 115-118.