Интертеатралност
В литературата
Това е връхната точка на това издигане към изкуството, особено тържествена заради сияйния призив на изкуствата в хор чрез музите. Това е образът на
“…театрите, че свещеното вдъхновение на музите, след като първо е подтикнало поета към гняв, скръб, омраза и от само себе си към каквото пожелаят, освен това чрез поета обсебва актьора, а чрез актьора последователно всички зрители.” (Ibid.)
Оттук и интертеатралността.
The Interartistic Phenomenon through Montaigne’s Essays, Peter Lang, Bern, 2018, ISBN: 978-3034333177, p. 136
В театъра
Пиесата “Пелеас и Мелизанда” на Метерлинк е композирана като поредица от картини, които музиката пресъздава по свой начин и в операта. Това я прави интертеатрална, интерпиктурална и интермузикална. Сцената, в която Пелеас и Мелизанда се срещат в кулата на замъка, имитира картина. Тя интертекстуално напомня за “Ромео и Жулиета” в същия контекст на интерпиктурален палимпсест.
Интерартистичният феномен през „Опити“ на Монтен и „ Мобиле“ на Бютор, „Каталонската градина“ на Бютор и Баден…, Пространство & форма, София, 2007, ISBN: 9789548500050, p. 255
Пелеас и Мелизанда, пиеса от Морис Метерлинк, цветна литография от Карлос Швабе, 1922 г.
Театърът сам по себе си е интерартистично изкуство, а заснет във видео става освен интертеатрален, също така и интеркинематографичен. Творчеството на пастор Мария Балова-Петрова е интерартистично, тъй като всяко нейно произведение съчетава няколко изкуства едновременно. Пиесата Как да получа Спасение? от 2007 г е великолепен израз на този синтез в дигиталното пространство.